Ойген Зенгер
| Ойген Зенгер | |
 | |
| Роден |
22 септември 1905 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 февруари 1964 г.
|
| Учил във | Виенски технически университет |
| Партия | Националсоциалистическа германска работническа партия |
| Научна дейност | |
| Работил в | Щутгартски университет Технически университет – Берлин (1 март 1963 – 10 февруари 1964)[1] |
| Ойген Зенгер в Общомедия | |
Ойген Зенгер[2] (на немски: Eugen Sänger; 22 септември 1905 г. – 10 февруари 1964 г.) е австрийски учен, физик в областта на ракетната техника, ръководител на проекта Silbervogel (Сребърна птица).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Пресниц в Бохемия, Австро-Унгария (Пржисечнице, сега присъединено към село Криштофови Гамри, Чехия).
Учи в Техническия университет в Грац. През 1929 г. завършва Висшето техническо училище във Виена, където по-късно работи като асистент.[3]
През 1934 г. публикува статия за възможностите за създаване на далекобоен ракетен бомбардировач.[4]
След окупацията на Австрия оглавява проекта „Сребърна птица“.
През юни 1941 г. проектът е замразен. Зенгер е започва работа в Института по планеризъм (ДФС).
През 1944 г. работата по проекта „Сребърна птица“ е възобновена. До края на войната проектът не е реализиран.
След 1945 г. Зенгер работи във Франция, Англия и Швейцария, работейки по теория за фотонен ракетен двигател. През 1957 г. се връща в Германия. Умира през 1964 г. в Берлин.
Работата на Зенгер предизвиква силен интерес от страна на съюзниците. Според някои източници, Сталин заповядва отвличането на инженера и прехвърлянето му в СССР.
Ойген Зенгер е бил женен за математичката Ирене Брендт, работила по изчисленията по неговите проекти.
В памет на Ойген Зенгер
[редактиране | редактиране на кода]- С решение на Международния астрономически съюз от 1970 г. кратер на обратната страна на Луната носи името на Ойген Зенгер.
- През периода 1990 – 2000 г. в Германия е разработен проект на двустепенна авиационно-космическа система (АКС) с хоризонтално стартиране и кацане, наречен в чест на видния учен Зенгер-2. Проектът не е реализиран.
В литературата
[редактиране | редактиране на кода]- В алтернативно-историческите изследвания понякога се разглеждат възможностите за реализиране на проекта на Зенгер през 40-те години на XX век в Германия:
- в книгата си Строшеният меч на Империята, Максим Калашников описва първия космически полет през 1947 г. именно със Silbervogel.[5]
- в романа „Uber Alles“ на Юрий Нестеренко и Михаил Харитонов се споменава космопланът „Nord“, разработен от Зенгер на базата на Silbervogel и изведен в орбита през 1953 г.
- в разказа на братя Стругацки „Почти еднакви“ се споменава единица за измерване на тягата на фотонен двигател „зенгер“.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- E. Sänger, Zur Mechanik der Photonen-Strahlantriebe, München, R. Oldenbourg, 1956
- A. Kersteina, D. Matko, Eugen Sänger: Изтъкнати space pioneer, Acta Astronautica, v. 61 от 2007 г., pp. 1085 – 1092
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ cp.tu-berlin.de
- ↑ БРЭ/Зенгер Эйген
- ↑ Серебряная птица третьего рейха: На ракете в Нью-Йорк Архив на оригинала от 2013-04-20 в Wayback Machine.. журнал „Популярная механика“.
- ↑ E. Sänger, Neuere.
- ↑ Интернет-издательство „Штормовая книга“. Книги Максима Калашникова и других патриотических авторов – ГЛАВА 9, архив на оригинала от 20 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071020215246/http://www.stormbook.ru/?module=articles&c=articles&b=11&a=22, посетен на 23 януари 2017
|
